гр. Самоков, ул. Любомир Чакалов 1
0884552722
info@lrs-samokov.com
http://lrs-samokov.com
Ловно Рибарско Сдружение “САМОКОВ ” е разположено в югозападна България, от северната страна на Рила планина, попада в Самоковската котловина. ЛРС Самоков води началото си от първото учредяване през 1895г ,като тогава е с името “Елен” с пръв председател Христо Манов , до ден днешен то е организация с нестопанска цел, а с природозащитна , обществено полезна цел и се стреми да е в помощ на дивеча, рибата, природата , като цяло флората и фауната и човека, като мисли за бъдещите поколения. Сдружението е разположено на площ от 41 000 ha. простира се на територията на община Самоков между три планини Рила , Плана и Средна гора, през територията му минава най-дългата река в България Искър, която води началото си от Национален парк Рила. Граничи с СЛР ЛРД Сокол Ихтиман , ЛРД София юг и ЛРС Сокол 1898 Долна баня .
Началото си организираната дейност на ловците от бившата Самоковска околия (обхващаща по това време Самоковска, Ихтиманска и Костенска община ) води от 1895г. Първото ловджийско дружество носи името „ЕЛЕН“. Негови учредители са около 30 ловци, а първият му председател е Христо Манов, търговец на строителни материали.
Десетилетия преди създаването на ловното дружество обаче ловуването е част от бита на населението, а дресировката на соколи за лов е позната още от средните векове.
От първите сведения за организираната дейност на дружеството научаваме, че ръководството му (настоятелството) особени грижи за проучване благонадежността на ловците. Ловните си билети те получават от общинските власти. Всеки ловец има за дълг да участва в хайки за изтребване на вредния дивеч. Хайките са задължителни съгласно Закона за лова и са най-малко 3 в годината.
Ловното дружество открива свое кафене „Ловец“ до големия мост в Самоков. То се използва като средище за организиране на дейността на дружеството. Кафенето е и сборен пункт за шествието за Илинден , което дружеството избира за свой празник. Ловците под строй и духова музика отиват до Бельова черква, където се отслужва панихида и се прави молебен. След малка закуска отново под строй отива до кафенето.
„Уважаеми господине откриването на ловния сезон ще стане с тържествен марш. Сборен пункт на Голямата чешма, където с военна музика и знамето на дружеството ще се отиде до края на града. Ако сте възпрепятстван да участвате в колективното откриване на ловния сезон , ще бъдете освободен в края на града“ – четем в писмо на настоятелството до всеки ловец. На откриването на сезона се обръща особено внимание, а на проявилите некоректност се налага глоба , определена от устава на дружеството.
Ловните вечеринки на които се разиграва ловна томбола, са много популярни. Вечеринките са семейни, а в подготовката са задължени да участват всички членове на дружеството. Определя се ловна седмица в която всеки ловец е длъжен да предостави определения му дивеч. Онези които не участват или не предават дивеч се глобяват.
През 1898 г. се провежда първия конгрес на ловната организация в България , които обединява всички ловни дружества в страната и приема свой устав ( устава е утвърден с царски указ и е публикуван в „държавен вестник“ бр57/15 март 1899г. ).
На свое събрание в началото на същата година самоковските ловци решават да приемат устав и името на ловната организация „СОКОЛ“ .
Към ловното движение в Самоков се присъединява и рибарско дружество „Канарско езеро“. То е учредено на 18 февруари 1927г.
Негов първи председател е Георги Турлаков , председател Димитър Бобов . То води самостоятелен живот до обединяването му с дружество „СОКОЛ“ на 13 май 1947 г.
Особено внимание в ловното дружество се отделя на бракониерството. При ежегодното подменяне на ловните билети ловци допуснали бракониерски прояви се лишават от право на членство в дружеството. Запазена е кореспонденция с околийския управител за отнемане на ловното оръжие от ловци с бракониерски прояви по време на ловни излети.
От парите събирани от членски внос и продажба на дивечови кожи, дружеството отделя за благотворителни цели. През 1923г. то отпуска средства за построяването на ловен дом в София. През следващата година даряват пари на туристическото дружество за изграждане на х. „Мусала“. 500 лв. получава женското дружество „Зора“ за откриване на забавачница. През 1931г. настоятелството на дружеството отпуска помощ от 1000 лв. на Комитета по закрила и подпомагане на деца на безработните и бедните в Самоков.
Дружеството продължава дарителската си дейност и по – късно. По време на Втората световна война изпраща на бойците на фронта 20 хил. лв. , отпуска пари за югославски деца , отново дарява пари на женското дружество „Зора“ . Участва в организираната акция „Зимна помощ“ през 1947 г. , а през 1948-а прави дарение от 5 хил.лв. на градски бежанци.
Грижата за състоянието на дивечовите и рибните запаси естествено е основна грижа на ловното и рибарско дружество през всички години на съществуването му. По предложение на дружествата административните власти забраняват риболова при маловодие на реките, а за подобряване на дивечовите запаси е ограничен лова в Чамкория (Боровец) ,Лаго , Ридо, Борчетата. Обявени са за развъдник Продановски рид и Средна гора. Задължително се води статистика на отстреляния дивеч и уловената риба.
Настоятелството на ловното дружество води изследователска дейност за рибните запаси в река Искър. На петия конгрес на ловната организация Иван Велчев един от най-дългогодишните председатели на дружеството прави анализ на причините за намаляване на рибните запаси и делегатите приемат предложения до Министерството на земеделието и търговията за отстраняване на тези причини.
Още в началото на съществуването си дружеството учредява фонд „Ловен дом“ , който към 1935 г. има 200 хил.лв. Близо година с градския кмет се води кореспонденция за предоставяне на местността Лаго за устройване на ловен парк . С протокол 9 от 1935г. общинската управа предоставя тази местност за срок от 99 г. на ловното дружество. В същата местност дава даром 20 дек. съгласно чл. 29 от Закона за физическото възпитание.
Настоятелството на дружеството сключва заем от Популярна банка в града за 100 хил. лв. и започва реализирането на проект , включващ изграждането на открит плувен басейн с мъжки и женски кабини бюфет. Приблизително за една година всичко е построено. Освещаването на павилиона и басейна в „Лаго“ става на 2 август 1936г. .
По- късно – през 1950г. се построява и ловно стрелбище с кула.
Грижата за дивечовите запаси в наши дни се изразява в изграждане на хранилки и редовно зарибяване на водоемите . Пари за това се заделят от отчисления от членски внос. Всяка година около 1 тон каменна сол се зарежда в хранилките за горските обитатели . Реките и езерата се зарибяват с 40 хил. балкански пъстърви и сивени и 20 хил. шарани и др. риби.
Тека празнуваме с много голяма радост и уважение към предците ни голяма годи6нина 100 години ЛОВНО РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО САМОКОВ
