logo_c20f1c463c411139bbc3add449f24bbc
Гр. Костинброд, спирка Почивка
072168940
inst_anim_sci@abv.bg
www.ias.bg

 

ScreenHunter 772Институтът по животновъдни науки – Костинброд е създаден през 1950 г. с постановление № 138 на Министерски съвет и за негова база се определят фермите на тогавашния Районен кооперативен съюз и на Централната опитна станция по птицевъдство. През 1951 година на Института са предоставени земите на бившия Конезавод – Божурище, а по-късно – филиалите в Златуша, Петрохан и базата в гр. Лозница, Разградско.

Началото на научната дейност в Института е поставена от 8 научни сътрудника. Пръв директор-основател на Института по животновъдство, Костинброд е ст.н.с. І ст. д-р Яким Шаличев, изпълняващ тази длъжност през периода от 1950 – 1960 и от 1972 – 1977 г. Под неговото ръководство през 1955 г. се създават първите научни отдели: по говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни, фуражно производство, икономика и организация на животновъдството, млекарство и бубарство.

През 1960 година към Института в Костинброд преминава Институтът по животновъдство при БАН, чийто директор – основател е акад. Г. Хлебаров, изпълняващ длъжността от 1947 до 1960 година.

През този ранен период Институтът е изграден като научно-методически център, които участва най-дейно в разработването на основните проблеми от генетиката, развъждането, храненето, физиологията и биохимията, еволюцията и екологията на селскостопанските животни, селекцията и технологията на отглеждането на говедата, овцете, конете и технологията на грубите и сочните фуражи. През този период Институтът издава Известия в 19 тома.

За извършване на научно-изследователската работа и решаване на общите и специфични проблеми на българското животновъдство Институтът създава собствена експериментална база, включваща земя, експериментални обори, лаборатории, складови помещения, земеделска техника и други.

През 1971 година Институтът се интегрира със Зоотехническия факултет и Висшия ветеринарно-медицински институт и преминава под ръководството на НУО по животновъдство и ветеринарна медицина. От 1975 година Институтът става самостоятелна единица към Академия на селскостопанските науки, която съществува до 1 януари 1976 година. През 1976 година с постановление № 6 на Министерски съвет Институтът преминава към НПО по говедовъдство и овцевъдство, а от 1980 година отново е включен в състава на Селскостопанска Академия.

През 2000 г. с Постановление № 270 на МС Институтът по животновъдство се преобразува в Институт по животновъдни науки – Костинброд. В състава на Института влизат бившите институти по: Говедовъдство и овцевъдство – Стара Загора; Институт по птицевъдство и Институт по зърнени храни и фуражна промишленост – Костинброд; Опитна станция – Видин и Експериментална база – Лозница. С цел подобряване управлението на Института с Постановление № 187 на МС от 2003 г. от състава отпаднаха Институтът в Стара Загора, Опитната станция във Видин и ЕБ – Лозница.

В етапите на изграждането на Института са участвали много научни работници и специалисти. Негови директори са били видни учени – ст.н.с. І ст. Яким Шаличев, акад. Стефан Куманов, акад. Георги Хлебаров, проф. Иван Захариев, чл.кор. проф. Петко Иванов. Като зам.директори по научните въпроси са работили акад. Никола Платиканов, ст.н.с. І ст. Яким Шаличев и ст.н.с. І ст. дн Ангел Стоянов. Научен секретар на Института над 20 години е бил ст.н.с. І ст. д-р Георги Здравков. Големи заслуги за изграждането на Института имат ръководителите на системите, в които институтът е влизат през годините на своето създаване: акад. Титко Черноколев, акад. Христо Даскалов, акад. Кирил Братанов, акад. Никола Платиканов, акад. Куньо Стоев.

Сега в Института по животновъдни науки работят 127 служители, от които 34 учени, в т. ч. професори – 4, доценти – 14, главни асистенти – 7 и асистенти – 9. Двама учени имат научната степен “Доктор на науките” и 20 – “Доктор”.

 

ДЕЙНОСТИ:

Генетика

    • Изследвания, ориентирани към оценка на генетичното разнообразие на породи селскостопански животни
    • Pазработване на адекватни стратегии за поддържане на генетичните ресурси в животновъдната практика и за съхранение на местните породи преживни животни.

Хранене и технология на фуражите

    • Фундаментални и приложни аспекти на хранителните и фуражните технологии като ключови компоненти на устойчивото животновъдство и производството на храни от животински произход.
    • Качествена характеристика на фуражите (конвенциални, местни, нетрадиционни, импортни и др.), както и на адитивите, като неразделна част от веригата животни – околна среда – хора.
    • Технологичните обработки на фуражите (смилане, гранулиране, екструдиране и др.)

Биохимия и физиология

    • Изследване вьзможния стресов ефект на абиотични и технологични фактори при условията на използваните понастоящем обори и технологии на отглеждане на селскостопанските животни
    • Проучване вьзможностите за използване на натурални хранителни добавки с цел укрепване на имунната система
    • Изследвания вьрху биохимични, физиологични и етологични параметри, които дават информация за физиологичния комфорт на животните
    • Изследвания вьрху някои от механизмите на взаимен контрол между имунната система и хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос

Екология и качество

    • Извършва се окачествяване на кланични трупове по системата SEUROP и кланичен анализ на агнета, прасета и говеда. Провежда се мониторинг на физикохимичен състав на месото ( pH, ВЗС, цвят, съдържание на протеин, миоглобин и пепел и мазнини) и биохимични анализи (окисление на липидите, протеините и антиоксидантна активност)
    • Изследване влиянието на някои екологични фактори върху реакцията на организма на местни и внесени животни във връзка с адаптирането им. Изследване на емисии от парникови газове и влиянието им върху микроклимата в помещения за отглеждане на селскостопански животни
    • Проучва се действието на геохимичните екологични фактори по цялата екологична верига „почва – растение – животно – човек” в различни агроекологични райони в страната. Екологизация – акцентира се върху проблемите със съхраняването и оползотворяването на тора, отделя се внимание и на проблематиката, свързана със зоотехническата ергономия.

ScreenHunter 773Говедовъдство

    • Изследвания за подобряване и усъвършенстване на селекционните методи за подобряване на продуктивните признаци – мляко и месо при различни породи говеда
    • Проучване и разработване на технологии за високотехнологични ферми, които да произвеждат висококачествено, евтино мляко, месо, биогаз и електроенергия и висококачествена тор за повишаване устойчивостта на земеделското производство и икономическата му ефективност
    • При месодайното говедовъдство – проучвания за оптимизиране на живото тегло и угоителния период при мъжките телета от различни породи. Kомплексно проучване и оценяване на говедовъдни ферми с различен капацитет и ниво на технологичното производство
    • Предлагане на практиката висококонкурентни технологии и стратегии за производството на краве мляко, месо и разплодни животни и различни услуги на фермерите за задоволяване на специфичните нужди на производството

 

ScreenHunter 775Овцевъдство

    • Развъждане, селекция и генетично усъвършенстване на различни породи овце. Разработване и прилагане на системи за съхранение и поддържане на местни породи овце
    • Оценка количеството и качеството на овцевъдната продукция (мляко, месо и вълна) чрез съвременни методи. Определяне на състава и свойствата на овчето мляко и морфологична характеристика на вимето
    • Оценка на овце in vivo и на кланични трупове по системата (S)EUROP
    • Изследване на различни аспекти на репродукцията на овце. Прилагане на схеми за индуциране на синхронен еструс и програмиране на осеменяванията

Репродукция

    • Методи за активация на яйцеклетки чрез използване на различни стимули (химични, физични и др.), изолиране на стволови клетки от ембриони и фетални органи, както и in vitro оплождане на яйцеклетки от различни видове животни
    • Методи за интрацитоплазматично оплождане с използване на гамети в различни стадии, както и върху различни методи за криоконсервация на яйцеклетки и ембриони
    • Изследва се влиянието на определени химични вещества и витамини върху преживяемостта на размразена семенна течност от бици. Работи се по практическите аспекти на изкуственото осеменяване главно при овце.

Специални отрасли

  • Изследвания и практически разработки в областта на пчеларството
  • Изследвания и практически разработки в областта на зайцевъдството
  • Изследвания и практически разработки в областта на коневъдството
  • Изследвания и практически разработки в областта на птицевъдството

Карта на обекта