ScreenHunter_491 Jun. 16 14.25
Казанлък, Бул. Освобождение 49
043162039, 043163607
iremk@mail.orbitel.bg
http://www.iremk.net

Началото на бъдещият Институт по розата и етеричномаслените култури, град Казанлък е поставено през 1907 година.

Въпреки многобройните реорганизации, Институтът израства от малко опитно поле до водещо научно звено в етеричномасленото производство.

Идеята за създаване на Опитна станция по розата в град Казанлък датира от 1906 година. Тя е обсъдена по време на Първата конференция на розопроизводството в Пловдив, където с взетото решение: Да се помоли правителството да основе изпитателни полета, където да се изучават всички въпроси по отглеждането на розата и други ароматни растения.

През 1907 година Министерството на търговията и земеделието отделя двадесет и шест дка от Държавния овощен разсадник в Казанлък, за да се засадят донесени от Франция маслодайни рози и други ароматни растения.

Така под ръководството на Константин Малков се слага началото на научноизследователската работа с розата и етеричномаслените култури в страната. По това време той е управител и на първата в България Опитна станция в село Садово – Пловдивско. След неговата смърт през 1908 година проучванията са изоставени.

Опитното поле е възстановено през 1921 година като филиал на Централната земеделска опитна станция /ЦЗОС/ в София, под методичното ръководство на известния български учен Никола Пушкаров.

През 1924 година със заповед № 5066 от 27.ІІІ.1924 година на Министерството на земеделието и държавните имоти, за управител на Опитното поле е назначен Константин Георгиев, който завежда службата растителна защита в Опитната станция в село Садово.

Научната дейност е разделена на два отдела: за опити с розовата култура и за опити с етеричномаслени растения. Дестилирането на розовия цвят се ръководи отделно.

След разширяването на опитното поле през 1925 година е създадена и метеорологична станция. През 1928 година са инсталирани два модерни казана за дестилация.

Създадена е лаборатория за проучване на неприятели и болести по розата и етеричномаслените култури. Поставя се началото и на библиотечната дейност.

За периода 1928 – 1943 година опитното поле работи като самостоятелно звено, пряко подчинено на Министерството на земеделието.

С бюджета за 1943 година опитното поле се преобразува в Опитна станция за лечебни и благоуханни растения.

През 1945 година Константин Георгиев приключва творческата си кариера. За близо двадесет и две години научна работа той създава облика на изследователската работа в звеното и оставя за поколенията своите оригинални приноси в проучванията на маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.

От 1945 година до 1980 година ръководител на Опитната станция е агрономът Васил Стайков, който в последствие минава първа и втора хабилитация и приключва трудовия си стаж като професор.

Той насочва вниманието си към основните етеричномаслени култури – маслодайна роза, лавандула, мента; започва работа по селекцията с тях; проучват се въпроси свързани с механизацията, растителната защита, физиологията на растенията, технологията на преработка при маслодайната роза; интродуцират се нови видове мента, салвия скларея, едногодишно резене.

Започва изграждането на материално-техническата база, разширяват се международните връзки, привлечени са по-голям брой научни работници.

През 1955 година станцията преминава към Българската академия на науките, през 1961 година е обособена като самостоятелно научно звено с отделен научен съвет към Академията на селскостопанските науки.

С разпореждане на Министерския съвет от 1 януари 1967 година Опитната станция се преобразува в Институт по маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.

В този период започва усилена работа за създаване на нови сортове от трите основни култури – маслодайна роза, лавандула, мента, като се използват методите на хибридизация и отбор.

Поставените селекционни задачи са насочени към решаване на основни проблеми при етеричномасленото производство – по-високо съдържание на етерично масло, по-висок добив от единица площ, устойчивост на болести и неприятели, студоустойчивост, подобряване качеството на етеричните масла.

Създават се първите сортове маслодайна роза Пролет, лавандула- сортовете Карлово и Казанлък, мента – сорт Климент – 63.

По проблемите на агротехниката и механизацията са изяснени изискванията на културите към основните хранителни елементи; проучено е разположението на кореновата система на различен тип почви; разработва се нов метод за вкореняване на маслодайната роза.

Едновременно с това се създават машини специално за етеричномаслените култури – за подмладяване на лавандулата, за жътва на лавандула, за заравяне на ментови коренища, за пръскане на рози и лавандула с хербициди. Успешно се решават въпроси, свързани с растителната защита и много други.

Карта на обекта